fbpx
Пролетта официално е тук и с радост мога да кажа: Най-после!
Имах чувството, че тази зима никога няма да свърши. Стори ми се дълга, мрачна, негативна и много по-студена. Дори удължиха ски сезона, толкова преспи има, натрупани горе в планината.
Ами преспите в душите на хората? Те се оказаха още по-неприятни. Споровете кой е крив и кой прав развалиха дългогодишни приятелства и разделиха хората на групи. Дори когато искам да говоря за друго, до ушите ми долита все едно и също. Уморих се и се надявам пролетта да поправи всичко, като върне нещата на правилните им места.
Вчера си свалих мартеницата. Едва ли скоро ще видя щъркел, но намерих цъфнало дръвче, което сякаш ми каза: „Спокойно, зимата наистина си тръгва!“ И аз реших, че е време за пролетно почистване. Духовно и физическо.
Прочетох „Разкази“ на Наталия Мешчанинова и преполових „Последната зелена долина“ на Марк Съливан. Обещах си временно да спра книгите с тежък сюжет. Скрих няколко заглавия в един шкаф за по-нататък и от друг извадих тази възстановяваща маска на Eisenberg. Тотално бях забравила за нея, но я намерих в точния момент. Свалих „зимния“ слой от лицето си и го подготвих за следващото нещо, с което ми се иска да го намажа: морска вода и слънчеви лъчи. Дано е скоро и в компанията на правилните хора.
Благодаря на всички, които ме срещнаха, подкрепиха и изтърпяха емоциите ми през последните месеци. Бъдете здрави, отворете сетивата си за пролетта и намерете онези нишки, от които да изплетете много щастие в живота си!
Желая ви прекрасен ден!