Това е Старо Стефаново. Обявено е за архитектурен резерват през 1982 година. Отделих един ден за разходка из това място и ето с какво запълних престоя си тук:
ПОСЕТИХ ЦЪРКВАТА И ОПИТАХ ВКУСНИТЕ ЯБЪЛКИ В ДВОРА Й
Ако ви е попадала снимка от Старо Стефаново, то най-вероятно тя е била на храма „Рождество на Пресвета Богородица“. Църквата несъмнено е най-разпознаваемият символ на селото. Построена е от Уста Генчо Кънчев – ученик на Колю Фичето. В двора й се намира и училище, което за съжаление вече не функционира.
Храмът се стопанисва от вежлив господин, който разказва интересни истории за миналото и настоящето на Старо Стефаново. На тръгване ме посъветва да опитам ябълката, която расте в двора. Така и направих. Плодовете бяха малки и леко ударени при полета си към земята, но вкусът им се оказа изненадващо сладък.
НАХРАНИХ МАГАРЕТО С ЛУКЧЕТА
Талисманът на Старо Стефаново е симпатично магаре. Може да го срещнете навсякъде – да пасе спокойно край пътя, да изследва табелите на колите или да стои пред магазина в очакване на храна. Попитах местните хора какво обича да си хапва и очаквах да чуя отговори като моркови или ябълки. Оказа се, че клепоухият красавец предпочита бонбони с марка „Лукче“. Взех му пет и проследих удоволствието, с което ги хрупаше.
РАЗБРАХ КАКВО ОЗНАЧАВА „АЛАФРАНГИ“
Отдадох се на продължителна разходка из улиците на Старо Стефаново. Направи ми впечатление колко различни са къщите тук в сравнение с тези в Копривщица или Жеравна например. Някои бяха изписани със сини орнаменти, други с цветя.
Разрових се в интернет и научих, че декоративната ниша във възрожденските къщи се нарича алафранга. Богаташите поръчвали украса на тази част от дома си, като тя се изразявала в декориране най-често с цветя и птици. Тук обаче, растителните елементи присъстваха и по външните фасади на възрожденските къщи, затова успях да снимам някои от тях.
ПОЛЕЗНО:
Архитектурният резерват Старо Стефаново се намира на около двадесет километра югозападно от Ловеч. Пътят до селото е добре поддържан. Местата за нощувка са малко: няколко къщи, които се отдават под наем, както и комплекс „Дедовите къщи“, в който има механа. На основния площад в селото има магазинче и дюкян за сувенири.
Вероятно за мнозина този резерват е твърде малък и скучен, затова не биха му отделили повече от час. На мен подобни места ми действат терапевтично. Харесва ми спокойствието, тишината и възможността да поговоря с местните хора. Затова ви препоръчвам да останете за една нощувка тук и да се отдадете на тотално бягство от стресовото ежедневие в големия град.
