Това е Арагонският замък. Отличителният му силует се издига над Тиренско море, а каменен мост го свързва с остров Иския.
Замъкът датира от 474 година преди новата ера. През различните епохи той е служил за укрепление и място, от което лесно се наблюдава движението на плавателни съдове в морето. Бил е обитаван от над 2000 семейства, докато 1809 година британските войски му нанасят сериозни поражения.
От 1912 година Арагонският замък става частна собственост, след като е купен от фамилията Матера. В продължение на години семейството възстановява внушителния си имот, който днес е превърнат в символ на остров Иския.
Останките от замъка не са кой знае какво. Тук няма бални зали с пищни украси, винарната е малка, а църквите не блестят с размери и интериор.
Обаче гледките… Гледките към морето и сушата са онова, което хипнотизира всеки посетител.
Входът в замъка се случва през дълъг и сенчест тунел, който постепенно се изкачва нагоре. Но още щом се озове на първата тераса, човек си пожелава времето да спре. Защото картината пред очите му е съвършена композиция от пъстри фасади, лазурно море и безброй лодки, които кротко се полюшват във водата.
После панорамата се сменя, тъй като пътят към върха на замъка се вие ту от едната, ту от другата страна. Така посетителят вижда градините с чери домати и насажденията от смокини, маслини, кактуси и цъфтящи в пурпурно бугенвилии. Край закумите прелитат гларуси, от преддверието на църквите струи хлад, а пред олтарите звучи църковна или оперна музика.
Изтощени от слънцето и крачките по стръмните стълби всички търсят къде да утолят жаждата си. Едни сядат в The Terrace – заведение, в което сервират изумително вкусни брускети, свежи лимонади, сладки изкушения и простор, изпълнен с море и шепа облаци.
Други пък избират да отдъхнат в La Caffetteria Del Monastero. Там сянката и многообразието от вкусове е гарантирано. Гледката също. От тази страна се виждат плажната ивица, морската шир и каменният мост, който отвежда към сушата. Мост, по който всеки трябва да мине, защото рано или късно трябва да се сбогува с това удивително място.
ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ:
Ако сте гледали филма „Талантливият Мистър Рипли“, то вероятно сте зърнали силуета на замъка в началните кадри.
На живо това място изглежда още по-внушително. За да го посетите си отделете половин ден и се оборудвайте с удобни обувки, слънцезащита и вода.
Може да дойдете пеша от основното пристанище на Иския до Арагонския замък за около 40 минути. Ако фериботът ви акостира в другите пристанища на острова, то трябва да ползвате градски транспорт или такси.
Избягвайте плажовете в близост до замъка. Макар да са пясъчни, те са препълнени с народ. Обикновено са предпочитани от туристи, дошли за няколко часа на Иския или от неаполитанци с по-скромен бюджет.
А този италиански остров е прекрасен и си заслужава човек да му отдели поне пет дни. Тук разказвам за храната, а още за забележителностите, настаняването и цените ще продължа да споделям в следващите постове. Последвайте ме!
