В село Чуковец цари оживление. Централният площад се пълни с хора и автомобили. По мокрите есенни листа се чуват стъпки, а дворните кучета лаят с нескрито любопитство. От къщите се появяват стопани и питат да не би да има протест. Напротив, недоволство няма, има празник.
СЪБИТИЕТО
Предстои откриването на „Чуковец – Пътека на духа“. Събитието се организира от Народно читалище „Христо Ботев 1938“ с подкрепата на Lidl България и инициативата “Ти и Lidl”. Маршрутът е разчистен, поставени са указателни табели и кътове за отдих. На място е повикан екскурзовод, а след обхождането на трасето се предвижда почерпка.
Разбирам за събитието от Фейсбук и решавам да се включа. Искам да се разходя, да проветря мислите си и да опозная място, на което не съм била досега.
На площада срещам всякакви хора – семейства с малки деца, самотни жени, активни господа, университетски преподаватели и жители на околните села. Не са се изплашили от мъглата, защото се надяват тя да се вдигне и да се насладим на един прекрасен ден.
МАРШРУТЪТ
Началото на „Чуковец – Пътека на духа“ е на централния площад в село Чуковец. Точно срещу огромния паметник има информационната табела с GPS координати. На двадесетина метра вляво от табелата се намира спирка на градски транспорт с навес и много снимки. Тръгваме към нея и вече виждаме купола на църквата „Свети Николай Мирликийски“.
Смята се, че тя е построена през XVI или XVII век. Изографисана е от Димитър Зограф от Самоковската художествена школа, а сцените върху нея показват Страшния съд и Грехопадението.
Имаме си енергична дама, която е едновременно учител, екскурзовод и планински водач. Тя първо ни запознава с интересни факти за храма, а после ни оставя да го разгледаме.
Пространството вътре не е голямо, затова влизаме на групи. Свещи няма, има нужда от средства за реставрация, но въпреки това църквата е впечатляваща.
Излизаме навън и продължаваме към следващата спирка по маршрута ни – параклисът на Свети Архангел Михаил. Той е на няма и десет минути пеша, а указателните табели за вярната посока са навсякъде.
Докато слушаме истории за малкия параклис мъглата се вдига, слънцето се показва и дори започва да топли.
Вървим по път между къщите. Край нас се редуват домове с китни дворове и стари къщи, в които някога е имало живот. Наоколо е спокойно, пасторално и много есенно. Килимът от жълти листа под краката ни буквално свети и докато крачим по него неусетно стигаме следващия параклис.
Кръстен е на Света Петка. Кацнал е върху хълм с красива гледка и разполага с външни места за сядане и почивка. По-нагоре има и оброчище, но го оставям заедно с един от параклисите за някой следващ път.
От параклиса на Света Петка следва леко спускане и разходка из най-слънчевата част от „Чуковец – Пътека на духа“. Тя минава покрай нивите и е абсолютно равна.
В далечината планинските върхове гордо демонстрират снежната си покривка. Ние крачим, запознаваме се, разменяме идеи и маршрути и някак неусетно стигаме до параклиса „Света Богородица“. Той е с кичест двор, работеща чешма и маси с чудна панорама.
Снимаме я и се отправяме обратно към центъра на Чуковец. Озоваваме се на площада след около 15 минути. Там вече са подредени няколко маси, а върху тях организаторите на събитието и местните жители са приготвили всякакви изкушения за гостите на селото.
Дочувам възторжени отзиви за баницата с праз, но аз посягам към сладкиша, защото шоколадът ми е слабост. Не заслужавам второ парче, понеже не изхабих кой знае колко калории. В крайна сметка обиколката се оказа ненатоварваща, затова пък изключително приятна.
СЕЛО ЧУКОВЕЦ
Чуковец се намира на 50 км от София. Разстоянието от столицата се изминава за по малко от час. Пътят продължава да е в отлично състояние дори и след като слезе от магистралата.
До селото има и влак, доколкото разбрах от местните жители автобусната връзка е само веднъж на ден.
В центъра на селото може лесно да се паркира. Наскоро магазинът е затворил, ресторант също няма, така че е добре човек да си носи нещо за хапване. По време на разходката ми чешмите работеха, но не гарантирам, че през зимата не замръзват.
„Чуковец – Пътека на духа“ е подходяща за цялото семейство. Има едни десет стъпала преди параклиса на Свети Архангел Михаил, които трябва да се изкачат, но към тях има парапет за удобство. Другата част на трасето е равна или с минимален наклон. Без посещение на оброчището пътеката се изминава за около час и половина със спокоен ход и е проходима през цялата година. Храмовете са отворени, но за да научите повече за тях или да подпомогнете поддръжката им е добре да се свържете във Фейсбук с Народно читалище Христо Ботев село Чуковец община Радомир.
