Защо е тази опашка от народ? – питам сервитьорката. Всъщност това прозвище не й приляга особено. Както във всеки семеен ресторант в Италия тя е не само сервитьор, но и готвач, човек който приема доставки, почиства, посреща и изпраща клиенти, подрежда масите и всичко онова, което един собственик се очаква да върши.

Току-що е отнесла празната ми чиния, в която допреди десет минути имаше домашна паста. Беше ароматна и достатъчно вкусна, за да се справя безпроблемно с цялото количество. Жената моментално се връща с порция тирамису, поглежда с пренебрежение навън и отговаря:

-Хората чакат за сандвичи.
Аз недоумявам. Опашката не пада под 20 човека и всички висят на улицата, докато скролват на телефоните си.
-И какво им е специалното на тези сандвичи? – продължавам да разпитвам италианката, която се суети около мен.
-Нищо. Просто голямо парче хляб, майонеза и прошуто. Обаче преди време някакъв инфлуенсър беше написал, че това са най-вкусните сандвичи във Флоренция и оттогава тълпите не стихват. Идват и си купуват сандвич, за да се снимат с него, нищо, че за почти същите пари могат да ядат топла и прясно приготвена храна при нас.

Става ми интересно и веднага отварям инстаграм. Заведението отсреща се нарича Schiacciateria De Neri 18R и има внушителните 205000 последователи. Профилът му е пълен с кадри на големи сандвичи и големи опашки от хора.

Виждам ги и сега – повечето вярват, че са на правилното място, защото в техния начин на мислене е важно само откъде ще се тагнеш. Трябва светът да те види, чуе и да разбере, че си извървял маршрута с „10 най-инсаграмабъл места“, „20 места, които да не пропуснеш“ и „Най-важното, което да видиш за 6 часа“. Останалото (в случая цяла Флоренция с всичките й прелести) е без значение.

Мисля, че съм късметлийка. При първото ми идване във Флоренция нямаше инстаграм, а само книжни пътеводители, които не бяха по джоба на всеки. Нямаше селфита, тиктокъри и прочие съвременни тенденции. Трябваше да следвам съветите на съседа ми италианец, но преди всичко собствения си инстинкт, за да откривам и опознавам Флоренция.

Днес градът е много, ама много различен. Музеите, реката, златарите и джелатериите са си същите, само хората са повече и други. И точно на тези другите, от опашката за сандвичи, по време на посещението ми в люлката на Ренесанса бе издигнат четириметров паметник. Скулптурата бе разположена в сърцето на града на Piazza dela Signoria и носеше името Time Unfolding.

Авторът й Т. Прайс по брилянтен начин бе показал облика на цяло едно поколение, което може да отиде навсякъде, но няма идея къде точно се намира. На предимно млади хора, които вместо да видят наследството на Медичите, произведенията в Уфици или храмовете на Флоренция се задоволяват с това да си губят времето на опашка за сандвичи. Изглежда това е новият свят и жалко за хилядите му необятни, но пропуснати възможности.
