Миш маш без сол. Сигурно това е най-точното, ясно и кратко определение, което изниква в съзнанието ми, когато се сетя за Бахрейн. Този остров е удивителна смесица от народи, архитектури и култури и всичко това е посипано с тонове пясъчен прах. Разпиляно, безлично и някак безинтересно.

Опитвам се да намеря опорни точки в хаоса и тръгвам да обикалям. Започвам с голямата гордост на страната – пистата за Формула Едно. Влизам в боксовете по време на състезание, виждам частите на ултра скъпи автомобили, пръснати къде ли не. Минавам през кулата, пресцентъра и залата за видеонаблюдение. Всичко е пари и технологии.

И само два километра по-надолу – орли. Отглеждат ги и ги дресират за да забавляват туристите. Наоколо е пълно с дремещи камили и мухи. Още някой друг километър и хоп – друга реалност – джамията. Впечатляваща отвън и някак постна отвътре. Недалеч от нея, ей така на булеварда, има гробове. Казват, че били древни. Зарaвяли хората, докато цялото пространство се превърне в огромно поле с купчини от камъни. Невероятно е как толкова малка територия може да те люшка така бясно между минало, настояще и бъдеще.

Ето ме в централната част на столицата Манама – модерни небостъргачи, булеварди, осеяни с огромни джипове и насред всичко това е пазарът. Вход към сука е Bab Al Bahrain – мол, чиято фасада е заобиколена от индийци, продаващи евтини китайски стоки. Влизам да хапна. Българка в Манама, която отива в италиански ресторант, поръчва си типичната бахрейнска закуска и получава плато с индийска и ливанска храна, поднесена от сервитьор с филипински произход. С една дума – глобализация.

Колкото до солта – веднага ще поясня. Аз съм заклет любител на Близкия изток – Оман, Катар, Йордания, Израел, Палестина, Египет, ОАЕ…. И на всички тези места има нещо толкова специфично, което откроява съответната държава и я прави уникална. В Бахрейн така и не почувствах онази тръпка, не видях култура, природа или архитектура, които да ме впечатлят. Нямаше ги изумителните планини на Оман, плажовете с фин пясък на Садиат или онези с червените миди на Сир Бани, нямаше го приключенството да кръстосваш Вади Рум в Йордания. А аз обичам точно онези места, поръсени със сол, вкусът от които ти остава задълго.
