Винаги ме е тормозел следният въпрос: по колко ли заведения се падат на един човек в Гърция?
Където и да ида, в голям град или в порутено село, хора може и да няма, но кръчма задължително. Още по-странното е, че в повечето от споменатите ресторанти и кафенета често храната е изключителна. А на всичкото отгоре, гърците хем ядат, хем не са затлъстели толкова, колкото разни други природосъобразно и био диетично хранещи се нации.
Това лято и аз реших да го давам по гръцката схема и да дегустирам в неограничени количества. Щом е в името на дълголетието, минимизирането на стреса и положителния поглед към живота, защо не. Май си се получиха нещата, особено тук – в Хора, основния град на остров Аморгос.
Е, не успях да изям и изпия всичко, което ми се искаше, но положих огромни усилия да живея бавно, да се радвам на момента и да пълня фотоапарата с кадри. На гръцка територия подобни занимания ми се отдават лесно и някак естествено.
Тотално спрях да отчитам колко километра плуване са необходими за да изразходя калориите от порцията печено сирене талагани, върху което бе кацнало чудно домашно сладко от череши. Да мисля дали млякото в капучиното е нискомаслено, има ли набухватели в сладоледа с парченца смокини и колко са алкохолните градуси на каната с домашно вино. Щом целокупния гръцки народ оцелява с подобни препятствия в ежедневието си, защото да не си го причиня и аз.
Затова ви желая цветна и лежерна седмица, изпълнена с по-малко стрес, с повече кулинарни изкушения и ведро настроение. Отивам за поредното бяло фрапе. Някой ще ми прави ли компания?
P.S. Вярвате или не, всички заведения от снимките са разположени в радиус от няколко метра. И особено вечер, всички са пълни.
