Имам телепатична връзка с шоколада. Всъщност не само с него, а със сладките храни по принцип. Установих този феномен още в детството си. В годините на голямото нямане понякога майка ми успяваше да намери кутия шоколадови бонбони. Простор, Амфора или нещо от този сорт, придобито в замяна на друго нещо или услуга.
Разбира се, оцеляването на подобно лакомство вкъщи бе абсолютно невъзможно в мое присъствие. Затова тя криеше бонбоните на невероятни места. А аз откривах скривалището им точно благодарение на телепатията помежду ни.
Съхраних това си качество и до днес. Обикновено ходя със слушалки в ушите и се радвам на любимата ми музика. Взирам се в странни неща и понякога спирам да снимам. Обаче има ли нещо сладко и шоколадово наблизо, то непременно намира начин да ме повика.
Вижте тези снимки – да не мислите, че съм търсила изкушенията от тях по списък? Няма такова нещо! Те ме намираха и настояваха да ги вкуся. Например млечната пита от първия кадър – улови ме, докато най-спокойно се мотаех из една улица на остров Порос и дори не бях особено гладна. Въпросната пита се намести на витрината и започна да разнася финия си аромат на мляко, ванилия и захарен сироп. Спрях се, надникнах с информативна цел в пекарната и майсторът побърза да ме уведоми, че питите още са топли и трябва да ги отхапвам внимателно.
Признавам си, вложих цялото си старание в загребването на всяка хапка. Обвивката хрупкаше, а вътрешността бе толкова мека и омайна, та дори не й се разсърдих, че прекъсна разходката ми.
С кадаифа от втората снимка се случи нещо подобно. Спрях само за миг, колкото да снимам пъстро изрисуваните столове в една сладкарница на Астипалея. Обаче уви – не успях да продължа нататък. Кадаифът ме извика и заяви, че едва ли скоро ще попадна на друг, подобен на него, съдаден от основа с черен шоколад, обвит в маскарпоне и поръсен с канела.
Реших да го дегустирам, макар да бях виждала сходна комбинация и преди. Особено в катарската столица Доха, където тавите с хрупкаво кюнефе и декорация от шоколад ме караха да изпадам в кулинарен екстаз.
Мога дълго да продължа с примери: шоколадов мус от Франция, баклавичка от Турция, шоколадово суфле от Италия и така до безкрай. Обаче смятам, че преди всичко е редно да поясня: телепатията ми се проявява, но не с произволни храни. Като видя карфиол не усещам вибрации, морковите не ме карат да извръщам глава и не помня някога да съм отбивала от пътя заради пюре от целина например.
Наясно съм, че някои хора са склонни да отрекат феноменалните ми умения. Готова съм да вляза в спор с тях и за доказателство слагам кадри, наситени с калории и вкус. Пропускам последния ми улов, но имам оправдание: една шоко тарталетката с малини се намести в стомахчето ми преди да успея да я снимам.
