Още не е станало обяд, а из въздуха вече се носи миризма на сардини. Цели кълбета от дим подскачат над главата ми, просмукват се в дрехите и косата ми и стигат чак до мозъка. За човек като мен, който не яде риба точно заради аромата, обстановката не е от най-приятните. И все пак си налагам да я изтърпя. А причината е Фестивалът на Свети Антоний, който се провежда всяка година на 13-ти юни в Лисабон.
Светецът е патрон на португалската столица. По време на честванията градът се трансформира в пространство за безкрайна фиеста. Още призори на 12-ти по площадите се раздават безплатни карнавални атрибути и шапки с формата на риба. По димящите скари цели пасажи от сардини хващат коричка. За да бъдат консумирани по-лесно към порциите с храна се предлага бира и различни видове сангрия.
Из централните квартали на града има множество сцени, от които звучи музика. По улиците е пълно с пеещи и танцуващи, особено представители на мигрантската общност с корени от Бразилия и Кабо Верде.
Пред църквата на Свети Антоний млади и стари разпиляват цветни конфети. Включвам се в забавата, събирам шепи и разпръсвам розови хартиики около себе си. Минавам и през сергиите с босилек, насаден в миниатюрни саксии. Влюбените ги купуват за подарък на онзи, който присъства в мислите и сърцето им. После спирам пред една от сцените, наслаждавам се на музиката и се предавам на всеобщото вълнение.
Кулминацията тепърва предстои. Централният лисабонски булевард Avenida da Liberdade затваря за автомобили на 12-ти юни следобяд, за да се превърне в сцена за тържествения парад.
Различните квартали на града се състезават помежду си като строят платформи, танцуват, пеят и дефилират върху гигантски макети. Тържествата се вихрят и на следващия ден, като 13-ти юни е обявен за почивен ден в португалската столица.
Лисабон ликува. Разкрива ми се в неочакван и вълнуващ вид. Опитвам да разбера повече за празника, за историята му и за всичко онова, което се случва около мен. Само че ограничените познания по английски на местните хора не ми дават шанс да изкопча повече информация. Затова разчитам на сетивата си.
Попивам от магията на този град тук и сега. И знам, че въпреки безмилостната миризма на печени сардини, завинаги ще помня Лисабон с южняшкия му чар, музиката, усмихнатите хора и шеметните тържества, с които те показват любовта към своя град.
