Истинският будител ходи с прашни обувки. Тича пеша по улиците, катери стълби и носи не две, а пет дини под мишница. Вечно бърза за някъде и често опитва да надбяга времето.

Истинският будител говори задъхано. Среща едни хора, организира други и върши милион неща едновременно. Спира само да си поеме дъх за секунда и после пак се впуска в разкази на чудати, пъстри и вдъхновяващи истории.

Истинският будител носи светлина. Огромна и завладяваща. Тя струи от очите, от жестовете, от душата му. Седмица след като си го срещнал може и да забравиш чертите на лицето му, обаче светлината я помниш завинаги.

Истинският будител не е инфлуенсър. Няма канал в YouTube, не участва в риалити и шоу програми. Обаче той, истинският будител, умее да влияе. Да увлича, да вдъхновява, да разпали задрямалото огънче на патриотизма, познанието и любопитството. И да те накара да го последваш и то на живо.

Знам, че вероятно още имате следи от снощния грим. Захвърлили сте костюма от Хелоуин и вместо книга, на видно място в стаята ви стои тиквен фенер. Обаче днес е Ден на будителите. И аз искам да ви разкажа за един истински будител. Забързан, задъхан, с прашни обувки, но с озаряваща светлина.

Тя се казва Ангелина Георгиева. Отговаря за килийното училище и църквата в село Гумощник. Носи огромна връзка с ключове. Носи още страст, познание и родолюбие, каквито днес рядко се срещат. Умее да разказва завладяващо за миналото на училището, селото и региона. След като я срещнеш няма как да си същия, защото си имал честа да попиеш искрица от нейната светлина.

Днес тя е един от малкото останали истински будители, които вярвам, че трябва да почетем.
Честит празник на всички и поклон!