За Марсилия заминах с два куфара. Единият беше пълен с дрехи, другият с предубеждения. За този френски град чух какво ли не: бил мръсен, опасен и безинтересен, а петдневният ми престой бил абсурдно дълъг за подобно място. Оказа се, че „славата“ на Марсилия е незаслужена, защото аз попаднах на пъстра, вълнуваща, колоритна и изпълнена с живот дестинация, на която си обещах да се върна. Ето онези пет неща, с които ще запомня града:
ГАРАТА

Не се сещам за по-добро място, на което човек да посрещне утрото в Марсилия. Гарата носи името Saint Charles и е разположена на висок хълм. Районът се буди още призори и наоколо се смесват шум от клаксони, крясъци на чайки и любимият ми звук от търкалящи се по асфалта куфари. Из въздуха в хармония танцуват солен аромат на море и сладко ухание на кроасани, което идва от пекарните, разположени в живописната сграда на гарата.

Харесваше ми да седя край статуите на лъвове, да дишам, чувам и чувствам града. Можех дълго да наблюдавам хората, бързащи нагоре по стълбите на фона на разсънващия се град.
ПРИСТАНИЩЕТО

Без да си водя точна статистика мога да заявя, че край яхтената марина видях два просяка и едва дузина коли, чиито волани бяха заключени със специален уред против кражби. И само толкова.

Напук на мълвата най-посещаваното място в Марсилия всъщност е прекрасно за разходка, опознаване и хапване.

Обядвах в един, вечерях в друг ресторант, разглеждах яхтите и се забавлявах да наблюдавам собственото си отражение в гигантския покрив от огледала, разположен при билетния център на пристанището.
ГРАФИТИТЕ В LE PANIER

Щур, забележителен, изпълнен с ритъм и със сигурност не по вкуса на всеки – това е Le Panier. Артистичният квартал е разположен недалеч от пристанището. Изкачих се до него по многобройни стъпала, а от двете ми страни се редуваха всевъзможни графити.

От най-обикновени драсканици, през мащабни фигури на причудливи създания до цели фасади, трансформирани във всичко онова, което човешката фантазия е способна да сътвори. Компания ми правеха младежи, хипита, фотографи или просто хора, дошли на питие по площадите.
МАРСИЛИЯ ПО ВОДА

Това е град, който трябва да бъде видян от морето. Тогава хълмовете, катедралите, мащабите и величието на Марсилия придобиват друго измерение.

На пристанището се предлагат всевъзможни екскурзии – разходка с лодка до Националния парк Каланкес, плаване по залез слънце до Фриулския архипелаг или посещение на близкия остров Ив и разходка до замъка на Граф Монте Кристо. Всяко едно от тези места си заслужава, но прибирането обратно в Марсилия и гледката към града е онова, което завинаги се запечата в съзнанието ми.
ПЛАЖОВЕТЕ

Плажовете в Марсилия не са като тези в Кан или край Сен Тропе. Някои от плажовете тук са насипани допълнително с пясък, други са преградени, за да се образува по-широка пясъчна ивица. Температурата на морето е с около два градуса по-ниска, отколкото по крайбрежието на Лазурния бряг.

Въпреки това най-известният марсилски плаж Прадо винаги е пълен с хора. Водите му са плитки и подходящи за игра на малки деца. Цели семейства прекарват дните си тук на брега или на масите за пикник.

Привечер, щом светлините на огромното виенско колело заблестят, по крайбрежната улица се събират жители от целия град. Гледат залеза, слушат музика на чаша освежаващ коктейл или хапват в многобройните заведения наоколо.

Опитах от храната, гледките, ритъма и ароматите на Марсилия. И се оказа, че съм сбъркала с идването си в този град само по отношение на едно. Пет дни тук изобщо не са достатъчни, трябваха ми поне още толкова, за да попия пълноценно невероятната енергия и магнетизъм на този френски град.
