fbpx
Модата на стенните календари почти отмина, но когато беше в стихията си моите чуждестранни приятели искаха едно и също. Трябваше да им изпращам календари с красиви кадри от България по възможност с традиционна архитектура.
После всички реагираха еднакво, когато от снимките грейваше Копривщица: „Ама това истински град ли е? Може ли да се види? Къде точно се намира и защо не сме чували за него?“ И аз това се питам, защо никой не знае нищо за Копривщица?
Снощи гледах по световните новинарски канали реклама на България. Бих я обобщила с едно изречение: Един дрон лети над много бетон. От рекламата става ясно, че на едно място има море и доста сгради по брега. За миг дронът профучава през Албена, само колкото да загатне, че там плажната ивица е широка. Несебър едва го познах, но от показаното хич не бих се изкушила. И толкова. Скучно, безлично и безидейно, точно какъвто е и родният морски туризъм.
Виждала съм едноминутните клипове и на други държави. От този на Армения лъха толкова настроение, Азербайджан изглежда страшно атрактивен, а в Хърватска се чудиш кое по-напред ти се иска да посетиш. Зърна ли рекламата на Турция моментално огладнявам, а морето на гръцката е толкова примамливо синьо, че ми иде да скоча в телевизора. От родния клип се вижда ясно едно – жалко за вложените средства. Нито ме изкуши, нито ми хареса, нито щях да разбера за коя страна е, ако не бяха надписите.
Та пак се връщам на Копривщица. Там море няма. Но има толкова други неща – и цвят, и архитектура, и традиции, и история – все неща, които един пътешественик търси. Не искам да влизам в сравнения с други дестинации и да изпадам в предпразничен третомартенски патриотизъм. Обаче все си мисля, че има с какво да бъдем интересни на света и Копривщица е чудесен пример за това.
Тези кадри са от една безцелна разходка из градчето. Снимах с джобен фотоапарат и без статив. И въпреки това мисля, че ми се получи. Дано скоро хората от туристическия бранш разберат, че има с какво да впечатлим света. И то не е нито псевдо олинклузивът ни, нито тия 350 км бетон по морето, нито сърдитите сервитьори със соц маниери. Истината е в места като Копривщица, а който не вярва нека отиде и се убеди лично.