fbpx
Непрекъснато срещам мрънкащи хора. Страдат и не спират да коментират колко безсмислена е тази ваканция, защото няма къде да се ходи. Или защото не може. Или защото е скъпо. Или защото трябва ПСР, та дори и карантина.
Какво се оказва? Нима празникът има значение само тогава, когато се случва поне на 1000 километра извън от България? И ако не запълним профила си с екзотични кадри, то това са напълно пропилени почивни дни.
И на мен болезнено ми липсва свободното пътуване. Но да отида, само за да кажа, че съм била някъде, май не си струва.
Снощи моя „нетърпелива“ приятелка се върна от петдневно пътуване из Европа, защото не издържа. И ми писа: „Изчакай, сега не става. Има вечерен час. Всичко е затворено, няма къде да се яде, нищо не може да се види. Няма смисъл!“
А дали не трябва да открием смисъла тук, в България. И то точно сега. У нас мерките са символични в сравнение с други държави. Зимата вече се махна и времето е добро за разходка. А дестинациите – те са безброй.
И за да не ме обвините, че все ви водя до неизвестни, труднодостъпни и отдалечени кътчета на страната ни, днес ще ви представя едно от най-популярните места у нас.
Това е Етъра. Намира се недалеч от Габрово, почти в центъра на България. Регионът около етнографския комплекс е пълен с красота и трябват поне три дни, за да се види частица от нея. Има екопътеки, манастири и градове с интересна архитектура. Трябва само желание, любопитство и малко късмет с времето.