fbpx

Къде приготвят най-вкусната храна в света? Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос, но все пак. С риск да ви изненадам сериозно, ще отговоря: точно тук, на Балканите!

Аз съм чревоугодник. Не ям риба, а от месо (и то пилешко) се изкушавам само в арабския свят. Обаче дайте ми зеленчуци, шоколад и млечни храни и няма да повярвате с какво удоволствие ще ги погълна.

Започвам от закуската. Обичам утрините във Франция, където денят стартира с капучино и пухкав кроасан. Звучи простичко, но само на пръв поглед. Защото кроасанът има свойството да пасва идеално както на френски сирена, така и на течен шоколад. И докато редувам сладко и солено, се случва да „унищожа“ цял панер с тесто. Странно е, че и до днес не съм успяла да открия място в София, където да приготвят прясно изпечени кроасани като тези в Париж.

На Карибите първото хранене за деня също е превъзходно. Всеки път се впечатлявам от разнообразните плодове и тяхната сладост. Нищо общо с вкуса, който човек получава при покупката на екзотичен плод в кварталния супермаркет.

Влюбих се и в храната, която сервират на закуска в Бахрейн. Няколко малки купички с хумус, омлет, изпържени и овкусени картофки, пикантна салата, традиционен хляб и чай.

Продължавам с обяда, а най-вкусният е редно да съдържа салата. Например зелена с много кедрови ядки, пармезан, чери домати и балсамико, каквато може да се намери в почти всеки средиземноморски ресторант. Или сухари с домати, каперси и сирене, наречени за по-кратко „Дакос“.

Стане ли дума за вечеря веднага си представям малък семеен  ресторант на морския бряг. Например такъв, в чието меню присъства сирене в хрупкава коричка, обилно полято със сладко или мед. Към него бих добавила тиквички по гръцки, патладжан с кисело мляко, шакшука (наподобява яйца в доматен сос и се предлага в Израел), както и пържени картофки, но обезателно пресни.

Мога да се справя и с порция джак фрут на фурна. Харесах как в Малайзия и Индонезия сервират този плод, но при опита ми да го приготвя на родна земя постигнах удивителен провал.

Обичам и тесто. Изкушавам се от тортили с гуакамоле и пикантни краставички. Не отказвам италианска пица или фламкухен. Това е германското й подобие, но изпечено от тънко тесто, покрито с филаделфия и чушки.

Стане ли време за десерт в главата ми светва лампичка на която пише: шоколад! Той може да е млечен, с ядки или скрит в суфле, каквото най-добре приготвят в Скандинавските страни. По изключение шоколадът би могъл да служи за украса, стига под него да има катарско кюнефе с хрупкава коричка.

Бих могла да изреждам още дълго, защото вкусовете по света нямат край. При всяко излизане навън се нахвърлям върху любимите ми ястия. Ден, два, пет и после сякаш ми омръзва. След седмица в чужбина, започвам да мечтая за простите родни манджички като миш-маш, яйца по панагюрски или пържени чушки с доматен сос.

Привилегия е, че живеем в страна, в която все още се намират вкусни зеленчуци. Храната е достъпна, разнообразна и дори в кварталния ресторант има ястия, които изненадват с вкусовите си качества.

Дали понякога ми липсва определен вкус или обстановка? Да, със сигурност. Но с времето се убедих, че най-доброто от световната кухня е именно тук. В краен случай на час-два със самолет или на по-малко от пет часа път с кола от София.