Днес си тръгва есента и започва астрономическата зима. Пъстрите корони на дърветата и дъждът от падащи листа ужасно ми липсват. Затова реших да кажа „довиждане“ на най-цветния сезон с тези снимки. Направих ги в един слънчев следобед край етрополския водопад Варовитец.
Вероятно сте посещавали манастира „Света Троица“ край Етрополе. И сигурно знаете, че от задната му порта тръгва пътека към водопада. Спускането надолу към него е кратко, но доста стръмно.
Ако предпочитате изкачване може да стигнете до водопада и по екопътека „Екот от камбанен звън“. Дължината й е около два километра и половина. Тя започва над село Рибарица, минава през водопада и също отвежда до манастира.
Преди моето идване тук поройни дъждове бяха отнесли част от парапетите и стълбите, а земята бе изключително кална и хлъзгава. Екопътеката имаше нужда от възстановяване и се наложи да използвам краткия маршрут през манастира. Въпреки това останах възхитена от мястото.
Водопадът е малък и не особено пълноводен. Заобиколен е от гъста гора и едва в подножието му се чува тихото ромолене на водата. Дори в безоблачен ден слънцето трудно си проправя път до „Варовитец“, защото гората сякаш го пази за себе си.
Прекарах целия следобед тук в усамотение, изучаване на природата и среща с най-доброто от есента. В главата ми кънтяха думи от любимата ми песен на група „Ер малък“. Пасваха идеално на обстановката и моето настроение:
„Когато мълчиш, когато крещиш,
Когато те носят леки крила,
Когато вървиш, когато стоиш,
Когато си в плен на „важни дела“.
Ти си земята, ти си звездите,
Ти си със вятъра навред.
Ти си зората, ти си тревите,
Ти си и огън и лед!“
С какво вие ще запомните есента и кое място ви направи най-силно впечатление през отминаващия сезон?
