fbpx

Днес си тръгва есента и започва астрономическата зима. Пъстрите корони на дърветата и дъждът от падащи листа ужасно ми липсват. Затова реших да кажа „довиждане“ на най-цветния  сезон с тези снимки. Направих ги в един слънчев следобед край етрополския водопад Варовитец.

Вероятно сте посещавали манастира „Света Троица“ край Етрополе. И сигурно знаете, че от задната му порта тръгва пътека към водопада. Спускането надолу към него е кратко, но доста стръмно.

Ако предпочитате изкачване може да стигнете до водопада и по екопътека „Екот от камбанен звън“. Дължината й е около два километра и половина. Тя започва над село Рибарица, минава през водопада и също отвежда до манастира.

Преди моето идване тук поройни дъждове бяха отнесли част от парапетите и стълбите, а земята бе изключително кална и хлъзгава. Екопътеката имаше нужда от възстановяване и се наложи да използвам краткия маршрут през манастира. Въпреки това останах възхитена от мястото.

Водопадът е малък и не особено пълноводен. Заобиколен е от гъста гора и едва в подножието му се чува тихото ромолене на водата. Дори в безоблачен ден слънцето трудно си проправя път до „Варовитец“, защото гората сякаш го пази за себе си.

Прекарах целия следобед тук в усамотение, изучаване на природата и среща с най-доброто от есента. В  главата ми кънтяха думи от любимата ми песен на група „Ер малък“. Пасваха идеално на обстановката и моето настроение:

„Когато мълчиш, когато крещиш,

Когато те носят леки крила,

Когато вървиш, когато стоиш,

Когато си в плен на „важни дела“.

Ти си земята, ти си звездите,

Ти си със вятъра навред.

Ти си зората, ти си тревите,

Ти си и огън и лед!“

С какво вие ще запомните есента и кое място ви направи най-силно впечатление през отминаващия сезон?