fbpx
Какъв прекрасен двор! Това е първото, което си помислих, прекрачвайки портите на храма. Намирах се в Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“ , разположен на два километра от Асеновград. Не знаех абсолютно нищо за мястото, затова тръгнах да изучавам и снимам наоколо.
Беше прекрасен есенен ден. Из градината се мотаеха фазани. Мушкатата все още цъфтяха, а листата на дърветата тепърва започваха да жълтеят. Разгледах манастирския комплекс отвън и влязох да запаля свещ в църквата.
Тогава ги видях. Надписите бяха на няколко места и не успях да скрия изумлението си. Как бе възможно някой безнаказано да драска върху изрисуваните стени на храма? Зачетох се в имената и датите, когато до мен се появи възрастна дама. Зае се да изхвърля изгорелите свещи, а аз не се стърпях и я заговорих.
„Добър ден! Тук ли служите?“, попитах жената. „Да, помагам с каквото мога,“ отвърна тя. „А тези надписи? Какво означават?“
„На концлагеристите са, останали са от едно време.“
Първо помислих, че не съм разбрала добре. После оставих жената да ми разкаже. Между 1943 и 1944 година манастирът наистина е бил превърнат в концентрационен лагер. Използван е и за задържане на военнопленници, чиито имена сега ме гледаха от стените.
След идването на новия режим съдбата на храма не станала по-лека. Комплексът бил превърнат в място за настаняване на душевноболни хора. По-късно манастирът бил ремонтиран и започнал да се стопанисва от Съюза на архитектите.
„Поне е бил възстановен“, казах плахо, но жената започна да кима с глава. „Било е място за забавление, напиване и разврат. Срамота е, не ми се говори за онова време,“ каза тя и излезе в двора. Аз я последвах и дълго останах навън, зачетена в оскъдната информация за този храм.
Невероятно нещо е съдбата. Само за няколко десетилетия тя бе захвърляла Горноводенския манастир от една крайност в друга. Не бе успяла само да отнеме най-важното. А именно – надеждата на местните хора, че комплексът „Св. Св. Кирик и Юлита“ някога отново ще бъде храм и ще получи уважението, което заслужава.
Дълго мислех за кое място да ви разкажа в първия си пост за новата година. Избрах този манастир заради невероятната му история. Тя ми напомни, че понякога животът ни поднася нелеки изпитания. И само от нас зависи да продължим напред. Да вярваме, че трудностите са просто уроци, които трябва да научим. И да се надяваме, че всичко отново ще се подреди, защото най-доброто тепърва ни предстои!