Точно от Остуни имам нужда в момента. Добре ще ми дойдат двадесет и пет градуса с ясно небе и топлещо слънце. Поне такава е прогнозата за времето в Пулия днес.
Ще мога да сложа рокля с ниски сандали и да се мотая из белите улици. Ще криволича нагоре по хълма и ще чакам градчето да се събуди, за да му правя компания в пиенето на късо кафе.
После ще зяпам сувенири. Магазините за тях не са кой знае колко, но пък са толкова цветни. Отдалеч се познават по декорацията. Предлагат пъстри изделия от стъкло и керамични съдове, изрисувани с многобройни цветя.
Пътят се вие нагоре и завършва в катедралата. Лесно е човек да я намери, защото куполът й от цветни плочки се вижда отдалече и служи за ориентир. Някои ги мързи да ходят и се возят дотук в отворени таксита. Но защо му е на човек да дойде в Остуни, ако не се залута из улиците. Как иначе ще попадне на всички онези китни пицарии и тратории, в които по-късно си струва да обядва? Как ще види сцените от тукашния живот с възрастни жени, които крещят през балконите, простират прането си или просто поливат цветя?
Бих ги снимала с удоволствие. Ще ги заговоря с жестове, ще им покажа колко ми е приятно тук, а после ще помахам на морето от върха. То се вижда в далечината и само напомня, че плажовете са на десетина минути с кола от Остуни.
Ще се отправя към тях, но не и преди да хапна пица за обяд. Ще я поръчам в Bistrot-Pizzeria Garibaldi. Намира се на централния площад. Там шумът никога не стихва, но има пространство и повече слънце и топлина. А точно топлината е онова, заради което днес бих искала да се върна в Остуни.
Реших да бъда скромна в мечтите си и да се задоволя с Италия, а не с някой екзотичен остров. Регионът на Пулия е лесно достъпен и идеален за бягство през уикенда. А вие? Къде ви се иска да се телепортирате днес?
