Стигнах до нос Калиакра в един прекрасен следобед. Небето бе ясно и слънцето бавно катереше извивките на крепостта. На входа й седеше възрастен мъж и посрещаше хората с позната мелодия от акордеон.
Посетителите бяхме малцина. Десетина туристи, влюбена двойка младежи и аз в компанията на варненски предводители. От няколко дни обикалях североизточната част на България. Едва оцелях след срещата с комарите в Силистра. Обидих поне пет сервитьора в Балчик с отказа си да опитам рибена чорба. Въргалях се като малко дете в пухкавия пясък на Албена, слязох до залива Болата и накрая се качих до Калиакра.
Научих за битките, които някога са се водили на това място. Разбрах за легендата, според която четиридесет български девици сплели косите си и полетели към вълните, за да се спасят от поробителите. Видях параклиса на „Свети Никола“, покровителя на моряците, както и истински моряци – долу в ниското, плаващи с миниатюрна рибарска лодка.
Но онова, с което ще запомня Калиакра е панорамата. Носът се издига на седемдесет метра над морето. Шарените варовикови скали срещат морската синева и създават идеален контраст. Човек сякаш не ходи по ръба на залива, а направо лети в небето.
С тези няколко снимки политам назад в спомените си и ви питам: кои са вашите любими места в тази част на Черноморието?
