Организирах си красиво сбогуване с есента. С онази пъстрата, която умее да шари всяко листо в безбройни багри.
Избрах съвършения ден. Хладен, но все пак слънчев и сух. Посоката бе панорамната площадка Софарджик, разположена над дупнишкото село Бистрица.
Тръгнах късно от къщи, но още преди обяд вече бях в селото. То е само на час път от столицата и е учудващо оживено. Край детската площадка на централния площад бе пълно с майки и малки деца. Не липсваха задължителните баби, както и местния клюкар, готов да упъти всеки и да го засипе с безполезна информация за времето, политиката, партиите и болестите.
Снимах голямата бяла църква, налях си вода от чешмата и продължих към края на селото, където ме чакаше малък паркинг. Оставих колата си на него, хвърлих поглед на информационната табела и тръгнах към Софарджик. Местността се нарича така открай време, но дори коренните жители на селото не помнят защо.
Пътят за площадката минава покрай няколко обитаеми къщи. Настилката е от каменен насип, доста изровен на места заради мотористите. В почивен ден минават по пътеката и катерят докъдето могат нагоре. Срещах 5 или 6 от тях плюс още толкова колоездачи. При тази чудна природа предпочетох да съм пеша. Да спирам, да снимам и да се радвам на тишината.
Следвах първите две жълти табели, но на третата вместо както е указано надясно завих вляво. И двата маршрута отвеждат към панорамната площадка, обаче левият е по-полегат и приятен. Другият прилича на стръмен сипей, но и той си има почитатели.
След 40 минутно спокойно ходене стигнах до панорамната площадка Софарджик. Тя е масивна и изглежда в добро състояние. Обезопасена е с висок метален парапет, затова не е проблем да се посещава и от деца.
Гледката към селото е прекрасна. Виждат се покривите, църквата, планинските хълмовете. Е, в далечината се виждат и някои не толкова красиви индустриални комини, но това са подробности.
До площадката има дървен заслон с пейки и печка на дърва. Има и огромен кръст, който свети нощем над селото.
От няколко човека разбрах, че пътят нагоре продължава към Бистришкия водопад. Нямах време за още час и половина ходене в едната посока, затова оставих тази разходка за някой следващ път. Върнах се обратно в селото, напазарувах си домашни плодове и зеленчуци и побързах да запиша впечатленията си.
Софарджик е поредното красиво място, което добавих към колекцията си от интересни дестинации в България. Дано хареса и на вас. За други две забележителности в района може да прочете тук – Парк Рила в Дупница и водопад Горица.
Желая ви приятно пътешествие!
