Къде е краят на света? Това ме попита един учител наскоро. Имах среща с неговите възпитаници и бях озаглавила презентацията си „Пътешествие до края на света“.
Първо отговорих, че краят на света за нас е началото или пък центърът на света за други хора. Зависи от коя страна на кълбото си и в каква посока го въртиш.
После се замислих къде наистина видях и усетих, че се намирам на края на света. И отговорът дойде веднага: Бекия!
Бекия е небързане. Знам, че такава дума няма, обаче не се сетих за друга, която така точно да улови ритъма на това място.
Първо фериботът не бързаше. Акостира мудно, породи дузина кротки вълни и толкова. Закотви се и мързеливо започна да се полюшва в синхрон с палмите и яхтите, накацали из залива.
Когато влязох в зеленчуковия магазин продавачката също не бързаше. Напълни ми цял плик със сочно манго, а после цяла вечност търси нож, с който да среже плодовете по лесния за консумиране начин.
Шофьорът на таксито пък не бързаше съвсем. С най-спокойния тон на света обясняваше как много следи за нивото на холестерол в кръвта си, избягва ракообразните и набляга предимно на стекове от прясна риба тон и плодове в менюто си.
Ако сте на Бекия трябва да подминете красивия, но доста популярен Princess Margaret Beach и да се насочите към Lover Bay. Именно на него се случва най-сладкото и вълшебно небързане.
На Lover bay има три ресторанта на плажа и един в гората. Клиентите им са хора, размазани от гледката, жегата, коктейлите и понякога от философски мисли. Погледите им реят в далечината и се чудят дали поредният красив платноход на хоризонта отплава към остров Мустик, смятан за най-луксозния в Сейнт Винсент и Гренадини и предпочитан от световни знаменитости.
На плажа или по-точно зад него има няколко апартамента под наем. Има дори фризьорски салон, наместен в ярко синя дървена къщурка. Исках да си направя прическа, някаква, каквато и да е, само заради обстановката, но фризьорката не бързаше да записва часове и да се претрупва с работа.
А колкото и да е странно, тук клиенти и работа явно се намират достатъчно. Бекия има население от около 5500 души. Хората се прехранват предимно от туризъм. На острова има миниатюрно летище, няколко агенции, които организират плаване с яхти и обиколки на съседните острови, има магазини за сувенири и дрехи, предимно подходящи за плаж.
Защото тук бавният живот се върти около плажа. Около това да си харесаш с коя огромна водна костенурка да плуваш, а такива има само на метри от брега. Да скачаш във вълните, да бродиш по пясъка и най-вече – да не се изкушаваш от допир с манчинелата.
Това е името на най-опасното дърво в света. Плодовете му са отровни, а соковете му предизвикват сърбеж, възпаления на кожата, дразнене на очите и сериозни инфекции. Затова не подценявайте табелите, поставени на въпросните дървета, а стойте далеч от тях.
Например в ресторанта, в морето, под някоя палма или на яхтата си. Далече от бързането, с което живеем и близо до природата и красотата на Карибите, която тук е абсолютно завладяваща.
КАК ДА СТИГНЕТЕ ДО БЕКИЯ:
Малкият изумително красив остров Бекия е част от държавата Сейнт Винсент и Гренадини. Това райско кътче няма самолетни връзки с Европа. Трябва да се лети през САЩ, като полетът от Маями трае три часа и четиридесет и пет минути.
От столицата Кингстаун до Бекия придвижването става с ферибот, като плаването трае около час. Ако държите да кацнете на самия остров, то търсете летище J.F. Mitchell.
Хотели може да резервирате през booking, а сред най-популярните са Bequia Beach Hotel, Tropical Hideaway, The Liming и The Old Fort Estate. Последвайте ме за още бавни и красиви дестинации по целия свят, като остров Роатан, остров Мавриций или остров Егина.
