fbpx

Двадесет и осем лева за кило череши! И то в кварталния зеленчуков магазин. Не са био или еко и не са с размер на кайсия. Най-обикновени са, ранни и не докрай узрели череши.

Докато пълнех моята чанта с краставици си мислех, че едва ли някой би дал толкова пари за плод.  И бях опровергана на мига. В магазина влезе майка с малко дете и не устоя на молбите му. Наложи й се да купи от черешите, макар и само една шепа. Стана ми жал. И започнах да се питам кога стандартът ни на живот порасна толкова?

И друг път съм виждала скъпи череши. Беше в Сиатъл и то преди доста години. Излизаха около двадесет лева за килограм, което ми се стори нереално. Обаче в този американски град подобни цени си бяха съвсем в реда на нещата. Помня как веднъж реших да си сготвя пълнени чушки. Сумата от три долара за кило ми прозвуча приемливо. После продавачът ме коригира, че това е цената за една чушка.

Сблъсквах се с подобни финансови недоразумения неведнъж по време на тогавашния ми престой в Америка. Но тук, в София, в невзрачния гараж, превърнат в продавалник за зеленчуци, някак си ми се стори абсурдно.

Когато се разхождах из Сиатъл можех да видя откъде идва стандартът на местните хора. Amazon, Microsoft, Boeing, Starbucks, Nordstrom и Alaska airlines са част от световните гиганти, разположени в Сиатъл и покрайнините му. В моя квартал също има гиганти. Обаче са под формата на джипки, улични дупки и няколко офис сгради, които хвърлят сянка на по-ниските блокове и в момента стърчат празни.

Не искам да сравнявам София и Сиатъл просто защото не мога. И точно затова ми е странно как и кога родния стандарт се покачи толкова, че стигнахме и дори изпреварихме американците. Макар и само в сумата, която трябва да платим за кило череши.