fbpx

Дойде ли декември отвсякъде чувам: Трябва!

Например: Трябва да купя подаръци. Или: Трябва да ходя на гости. И най-вече: Трябва да се видя с роднините. Трябването е съпроводено с охкане, вайкане и кисели физиономии от страна на тези, които го изричат.

Очевидно е колко страдат. Пропиляват дните си в надяждане, препиване, ожесточено лутане по моловете и прахосване на месечния бюджет. Мразят декември още преди да е дошъл и с нетърпение чакат да си замине. Не се забавляват, а живеят и празнуват, само защото така трябва.

Гледам ги и не разбирам защо. Защо удоволствието е превърнато в драма? Защо декември престана да бъде месецът на топлината и домашния уют? И кога Коледа загуби истинския си смисъл?

Отдавна спрях да участвам в декемврийската лудница. Дойде ли средата на месеца си взимам довиждане с големите магазини. И по възможност казвам „здрасти“ на някой приятен плаж.

Приключих с купуването и подаряването на вещи, от които всеки иска да се спаси. Предпочитам да подаря емоция, защото нейната стойност остава.

Научих се да използвам предимствата на декември, без да се фокусирам върху недостатъците му. Каня гости, когато ми се говори за книги и филми. Когато открия лесна рецепта за баница и искам да споделя резултата. Когато тествам нова маска за лице и бързам да събера приятелки, за да се намажем заедно. Когато нямам повод, но имам настроение.

Украсявам дома си не защото трябва, а заради светлините, които кротко надничат в снега. Харесва ми да седя край елхата и мислено да преговарям с дядо Коледа.

И тази година не бях особено послушна, но аз по принцип не съм. Обаче си искам подаръците. Искам здраве, стабилни доходи, ясни правила и отворени граници. Искам позитивни емоции и повече срещи с колеги и приятели. Искам време за четене, нови дестинации и мирен свят, в който декември, а и всички останали месеци, се преживяват не защото трябва, а с много и истинска любов!