fbpx
Хората още не са изпили кафето си, а аз вече се нося по завоите. Бързам към Синтра, за да видя Пена – най-известния дворец в Португалия. Предупредена съм да стигна рано, че после опашките стават зловещи. Наясно съм и за драмата с паркирането. Затова пристигам с шофьор, които да ме остави на входа и после да ме чака някъде.
Слизам от колата и моментално започвам да мръзна. На касата за билети е влажно и усойно, а из небето се носи нещо като мъгла. До жегата в Лисабон са няма и тридесет километра, но явно климатът в Синтра е специфичен. Има и по-неподготвени от мен. Вадят шалове, търсят блузи и хукват към микробуса, който отвежда нагоре към портите на двореца.
„Еха“, казвам на глас, когато пристигаме. Шантаво е и много цветно. Стените са в жълто и тъмночервено, а за формите съм направо безмълвна. Оставям снимането за по-късно и бързам да видя как е отвътре.
Навреме съм. Чакам „само“ двайсет минути и потокът от хора ме понася из коридорите. Трапезарии, кабинети, спални… вътре всичко си е на мястото. Не е шарено, нито футуристично. Липсват пищността на руските или мащабите на австрийските дворци. Сигурно затова тълпата изглежда леко разочарована.
Съставена е предимно от млади хора. Размахват селфи стикове и нямат търпение да излязат навън, защото фонът за снимки е по-впечатляващ. Пропускат информационните табели, които разказват историята на двореца, служил за лятна резиденция на португалския крал Фердинанд Втори.
Залите в Пена са малки, а потокът от хора не спира. Лудницата ми идва в повече, затова излизам на балкона. Тук туристите са в стихията си: позират и не спират да щракат, но признавам – има защо.
Гледката е страхотна. Мъглите са отстъпили място на слънцето и студът вече се е разкарал. Живописната фасада на двореца ми напомня на илюстрация от детска книжка. Очаквам всеки момент туристите да изчезнат и на тяхно място да се появят рицари и принцеси. Забележително е, но се отплеснах, а май е време да тръгвам.
Отправям се към парка и поглеждам желаещите тепърва да влязат. Изумена съм. Опашката от чакащи е в пъти по-дълга от тази пред галерия Уфици във Флоренция и онази пред Лондонското око взети заедно. Чудя се само дали идват, защото искат да научат повече за миналото на Португалия. За да видят редките дървесни видове в парка. Защото се вълнуват от историята и живота в кралския двор. Или само за да се тагнат и снимат пред уникалните стени на двореца.
С какво усещане си тръгнахте вие от Синтра? Харесаха ли ви дворецът Пена и неговият двор? Как понесохте хилядите туристи и бихте ли се върнали тук отово?
  За още едно интересно място в Португалия – зоологическата градина в Лисабон, може да прочетете тук.